Александър Симов в ПИК и "Ретро": Липосукцията на Мая и натовецът „путинист“ Янев
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Когато новите партии започнат да се множат като пълчища от хлебарки в изоставена кухня, това отдавна е знак, че или държавата навлиза в турбулентната епоха на нови избори, или че политическите инженери вече си правят нови планове и развиват различни идеи за усвояването на държавните пари. Да, знам, че изразено така, звучи цинично, но откакто имената на новите формации започнаха да стават все по-дълги, съм наясно, че нещо в цялостната картина не е наред. И най-големият симптом за това е, че Мая Манолова пак изплува от блатото на историята и на забравените политици и гръмогласно обяви, че създава нова партия – този път с името ,Изправи се, България“. Важно е да запомните – предишният ГМО опит не бил партия. „Изправи се! Мутри вън“, което след това стана „Изправи се. Ние идваме“, било само гражданско движение. И независимо че присъства в два парламента, които поставиха рекорди по кратък живот и ярост на своето съществуване, не било партия. Мая Манолова ставала партиен лидер едва сега. Знам, че звучи като виц. Цялата държава е анектод, та това ли точно да е различно...
Освен нея на хоризонта заплува и друг извънпарламентарен блян – генерал Стефан Янев с още неродената му партия „Български възход“. Повечето неща около тази формация са мистерия – най-вече кои са хората, които ще се съберат край бившия министър на отбраната, и какво имат да предложат на измъчената България като нова политика. Градското дясно отдавна посече Янев с нищо неозначаващия етикет „путинист“. Което е повече от странно, защото това определение се лепи на един от най-правоверните натовци, който някога е обитавал високите етажи на властта. Но виждаме, че и по това неясно политическо видение вече има въздишки, вече има любовни стонове и трепетно очакване за нещо ново и бляскаво, което да разтърси политическия пейзаж.
И ако този наплив от партии не ви е достатъчен, следващата новина вече ще ви доведе до гадене. Почти го бях изпуснал като информация в торнадото от новини всеки ден, но видях, че и бивши кандидат-министри на Слави Трифонов също формирали нова партия – „Развитие“. Имената едва ли ще ви говорят нещо, точно както миналата година кандидат-депутатите на Слави Трифонов едва ли са събуждали някакви емоция, но интересното в новия субект е, че по политическата ос се разполагал някъде в „ляво-център“.
Еех, спомняте си какви времена бяха едно време – всеки ден се събуждахме с Нов Десен Проект. За кратко България беше май страната с най-много Десни Проекти на глава от населението, но понеже повечето от тях (десните проекти) приличаха на нещо, което е избягало от зоологическата градина, доникъде не го докарахме с дясната политика и идеология. Или поне го докарахме дотам, че Бойко Борисов все още продължава да е лице на дясното. Тоест провалът е катастрофичен.
Сега махалото е отишло в другата посока, защото всяка една от трите партии, които изброихме в началото, има определени амбиции да къса живо месо от лявото политическо пространство и да пирува с него. Най-много това си личи в некоординираните движения и приказки на Мая Манолова. Бившата омбудсманка и още по-бившата социалистка е решила да си припомни някои неща от своята по-далечна кариера и да заложи на социалните послания и политика в новия си проект за лично ползване и частна употреба. Ситуацията става още по-иронична, ако си припомним, че само преди 3 години, през 2019-а, Манолова като кандидат за кмет на столицата редовно бягаше от всякакви опити да бъде разположена по оста „ляво – дясно“. Тя живееше с усещането, че е надраснала подобни архаични разграничения и вече е универсален консуматор на гласовете на избирателите. Резултатът от изборите я раздруса, но не я отказа да върви в тази посока. Защото след голямата вълна от протести Манолова успя да добута своята партия, пардон, гражданско движение, до два поредни парламента. Но именно там стана ясна и нейната основна слабост. Тя е страхотен спец по привличането на медийно внимание, по организирането на риалити политическо шоу, по правенето на заглавия, но никак я няма със стратегическото политическо мислене. Така след два парламента хората най-накрая разбраха, че от нея освен шум и викове няма да получат нищо. Манолова можеше да се превърне в стратегическа основа на управление, но вместо това стана един от инженерите на безкрайната година на избори, която в крайна сметка я остави извън голямата политическа игра. Сега тя с кожата си усеща, че политическата рулетка отново е задействана, но не знам дали този път не си прави грешно сметките. Лошите резултати на БСП от цялата политическа въртележка през 2021 г. накараха много хора да повярват, че има свободен електорат за пиратстване, но проблемът е, че Мая Манолова не е нищо ново. Тя е фигура от миналото, която си мисли, че с малко медиен лифтинг и липосукция може да се появи като суперзвезда и всички да изпаднат в амнезия за нейната история.
В подобна ситуация и роля виждаме и Стефан Янев, който успя да стане звезда само с няколко статуса във фейсбук, а това не е лесна спецоперация за извършване. Конфликтът между Кирил Петков и Янев само допълнително даде точки на генерала, особено като имаме предвид, че войната в Украйна сериозно разтърси българския политически живот. И се получи един парадокс, за който вече говорихме – Янев се превърна в нещо като символ за всички, които искат неутралитет във войната, въпреки че на практика всичките му действия като управленец говорят точно за обратното. Вероятно точно това е част от инженерството в случая – защото формацията на Янев трябва да служи за привличане на гласове не само от БСП, не единствено от „Продължаваме промяната“, но и да е като торпедо, което да разруши „Възраждане“ и да изсмуче неговите избиратели. Заради това генералът бяга от използването на думи като „ляво“ и „дясно“ – видях, че залагат основно на прилагателно като „национално“. Вероятно това е част от голямата игра на промиването на мозъка на електората.
В казуса с Янев има обаче един допълнителен детайл, който си струва да бъде изяснен. За мнозина „Български възход“ е новият политически проект на Румен Радев, най-малкото защото Стефан Янев беше негов съветник и личен избор за служебен премиер. Въпреки това обаче видяхме, че главният секретар на президента Димитър Стоянов посрещна новината за новата партия с доста ироничен статус. Което идва да ни подскаже, че някъде там, из политическите висини, има все още сметки за уреждане, а и най-вероятно президентския проект все още го няма на хоризонта, така че можем да очакваме още партии да възникват и да озаряват политическия небосклон. Към цялата тази взривоопасна формула трябва да прибавим и факта, че неприкритата омраза между Корнелия Нинова и Румен Радев вече изплува съвсем на повърхността, защото двамата размениха много остри думи и обвинения. Тя го обвини, че е използвал ПП да разруши БСП, той се опита да се защити, като каза, че партиите трябва ясно да работят в интерес на хората. Подобен конфликт, за който е ясно отдавна, говори, че политическото пространство у нас все още се пренарежда и структурира, но не е ясно какъв ще е крайният резултат от целия този алхимичен процес. Защото всички тези неща за новите партии, които си говорим, могат да се случат при бързи предсрочни избори, които социолозите не са спирали да предричат от първия ден на новото управление. Проблемът е, че в такива ситуации изобщо не е ясно дали ще стигнем до предсрочен вот в ускорени срокове. И това може да се окаже смъртоносно за голяма част от новите политически субекти, които при забяване на гласуването биха потънали като ударени от мина кораби обратно в политическото блато.
Истината е, че промяната в България както винаги идва доста по-бавно и непредсказуемо, отколкото се очакваше, но разрояването на политическото пространство е сигурен знак, че болестта на политическата ни система продължава. Много партии, много кандидати за лидери, а все по-малко нови идеи и различни визии за развитие. Това вероятно се усеща по целия свят, който беше разтърсен от геополитически бури, но у нас тази безнадеждност се вижда и чувства най-засилено.
